mislitel (Георги Каменов)
1154 11167
12.05.2020 г., 9:31 ч.

Този свят ме убива 

  Поезия » Друга
832 9 9

Във пепелта съм, гълтам черни буци,

и чувствам как по гърлото ми стържат. 

Безсилно свивам своите юмруци, 

а във небето гарвани кръжат. 

 

И кървави сълзи се стичат

направо от сърцето през очите. 

Бездушни бездни с песен ме привличат

и сякаш свършиха ми вече дните. 

 

Една Луна, като фенер, ми свети, 

но не е романтична, о, не е. 

Не е възпятата от поколения поети,

тя няма за поезията сърце!

 

Онази е, в която лунатиците

наточват острието на бръснача.

Онази е, в която вълците

очи са вперели и тъжно плачат. 

 

Не свети тя, а кръв изтласква,

съсиреците ѝ по тялото изсъхват. 

Доброто няма го, изцяло тук отсъства, 

а змиите на ада съскат. 

 

Загубих се във свят от отчаяние,

а той твърди, че вече му принадлежа...

И всичко се изгуби във мълчание, 

а аз... а аз умирам... в тишина

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Йоана.
  • Хареса ми смелостта на образите тук, въздействат... По принцип не се задържам на мрачни картини, освен ако не са философски издържани, да има някакъв смисъл в тях, някакво търсене. А тук има много от това!
  • Ангелче, Геновева, благодаря ви.
  • Много смислена и силна поезия, въпреки тъгата. Поздрави!
  • Благодаря, че почувствахте!
  • Вярвам ти, че е така. Дори и само моментно усещане да е, този стих не оставя съмнения.
  • Сила и гняв в привидна безнадеждност.
  • 100 нюанса черно... Много отчаяние лъха тук...
  • Много въздействаща, силна, истинска, преживяна емоция, почувствах от прочита на стихчето ти! Докосна ме!
Предложения
: ??:??