Тринайсет подаръка за Коледа - 1
Тихо тръгна си късната есен,
дойде зима, сезон за любов.
Пее Надето коледна песен
и нарича добър благослов.
Със зеленичко късо елече
чака своята бяла премяна
и на Краси елхичката вече,
че до Коледа малко остана.
Чуден миг на очакване грее
сред снежинките в танц заиграли.
А Снежанка на Блу пак копнее
да разтвори за всички чувала.
Валентина безпаметно пие
от водата на белите мисли.
А изпрана зората се смее,
над града ни простряна и чиста.
И не дири посока кована
от сърцето на друг Марианка.
Тя, от буря мисловна призвана,
не прикрива душата си в сянка.
А пък Гошко на Юри отлита
с кака Мими до нови планети
и се радва с усмивка открита,
космонавт че е вече в куплети.
И за ретро жени като Иржи
е приготвил подаръци мили
белобрадият старец и ниже
чудни думи, даряващи сили.
А пък Дани - предколедно мрачен -
е решил да дари със надежда,
да прогони в душата му здрача,
по-красив този свят да изглежда.
А Симона писмо мълчаливо
да не пише със думи-сълзици
е решил да направи щастлива
и забрави тя злите езици.
Пришълецът с копитца на Марко
ни разсмя, но и мисли извика.
Че човешкия род ще е жалко
да загине разбра и старикът.
Затова сурвакарче тренира
със надежда на Дочка в душата
да е пълен домът и извира
благодат, да са умни децата.
Гавраил пък със вино червено,
подлудяващо вени и чувства,
е разюздал в сърцето стаено
позабравено мъжко изкуство.
На Деница хиляда и първи
ще е листът във кошчето пратен
за писмо до любим. С яки върви
да го върже нарежда съдбата.
Аз обичам числото тринайсет
и дарувах тринайсет от всички.
Но до утре вий малко потрайте
и дочакайте думите лично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
