За поезия душата пак крещи, за стих, наситен с жар голяма и заряд от слова пробуждащи, но е трудно - музата я няма! Ще се "омузя" - утре сутринта, (тази вечер много ми се спи), ще го подхвана, ще го наглася, стиха мой... ще хвърчат искри. Страстта ще пари, топлота - не ще може да се прочете дори, ще го одумват: "Грях, срамота" ще е отричан от хората добри... Трудно... няма да е в утринта, нито утре, ни следващите дни. Страст не пали дневна светлина, а в нощите... угаснали звезди!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
а може пък и някой муз,
ако се, ох, в джакузи
среднощно - друс, друс, друс