20.05.2012 г., 9:01

Тя е горда и знае как...

1.4K 0 14

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,

със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.

Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти

чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.

 

Знае как да мълчи и обича разходките нощем.

И си тръгва и идва, когато и както поиска.

Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните  площи,

по които пресича, лъстива като одалиска.

 

Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -

има среща с Луната.  А някъде я очакват.

Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно 

във мига, в който тя е решила, че трябва.

 

Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.

Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,

грациозно отмята глава и извива се  шията, 

а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.

 

Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора

и животът ú носи бензиново-джазова  нотка.

Не е лесен живот. Но в момента  живее втория

и извади късмет – прероди се отново във котка.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любимо! Препрочитам с възхищение!
  • Страхотен стих, Ели, и мен като Смиф ме разби с тая котка на края
    Много, ама много ми хареса! Невероятна идея и изпълнение!
  • Много е хубаво, но края е малко, като ни в клин, ни в ръкав. Но може и в мен да е причината, че съм видяла нещата така.
  • Разби ме! Изобщо не очаквах такъв финал - до последно мислех, че героинята е жена (макар че някои детайли в началото подсказват друго). Прекрасно е, Ели! Твориш красиви и оригинални неща, удоволствието от прочита е тотално!

    "...и животът ú носи бензиново-джазова нотка..." !!!

  • Браво, Ели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...