20.05.2012 г., 9:01

Тя е горда и знае как...

1.4K 0 14

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,

със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.

Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти

чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.

 

Знае как да мълчи и обича разходките нощем.

И си тръгва и идва, когато и както поиска.

Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните  площи,

по които пресича, лъстива като одалиска.

 

Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -

има среща с Луната.  А някъде я очакват.

Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно 

във мига, в който тя е решила, че трябва.

 

Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.

Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,

грациозно отмята глава и извива се  шията, 

а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.

 

Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора

и животът ú носи бензиново-джазова  нотка.

Не е лесен живот. Но в момента  живее втория

и извади късмет – прероди се отново във котка.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любимо! Препрочитам с възхищение!
  • Страхотен стих, Ели, и мен като Смиф ме разби с тая котка на края
    Много, ама много ми хареса! Невероятна идея и изпълнение!
  • Много е хубаво, но края е малко, като ни в клин, ни в ръкав. Но може и в мен да е причината, че съм видяла нещата така.
  • Разби ме! Изобщо не очаквах такъв финал - до последно мислех, че героинята е жена (макар че някои детайли в началото подсказват друго). Прекрасно е, Ели! Твориш красиви и оригинални неща, удоволствието от прочита е тотално!

    "...и животът ú носи бензиново-джазова нотка..." !!!

  • Браво, Ели!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...