20.05.2012 г., 9:01

Тя е горда и знае как...

1.4K 0 14

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,

със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.

Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти

чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.

 

Знае как да мълчи и обича разходките нощем.

И си тръгва и идва, когато и както поиска.

Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните  площи,

по които пресича, лъстива като одалиска.

 

Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -

има среща с Луната.  А някъде я очакват.

Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно 

във мига, в който тя е решила, че трябва.

 

Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.

Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,

грациозно отмята глава и извива се  шията, 

а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.

 

Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора

и животът ú носи бензиново-джазова  нотка.

Не е лесен живот. Но в момента  живее втория

и извади късмет – прероди се отново във котка.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любимо! Препрочитам с възхищение!
  • Страхотен стих, Ели, и мен като Смиф ме разби с тая котка на края
    Много, ама много ми хареса! Невероятна идея и изпълнение!
  • Много е хубаво, но края е малко, като ни в клин, ни в ръкав. Но може и в мен да е причината, че съм видяла нещата така.
  • Разби ме! Изобщо не очаквах такъв финал - до последно мислех, че героинята е жена (макар че някои детайли в началото подсказват друго). Прекрасно е, Ели! Твориш красиви и оригинални неща, удоволствието от прочита е тотално!

    "...и животът ú носи бензиново-джазова нотка..." !!!

  • Браво, Ели!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...