May 20, 2012, 9:01 AM

Тя е горда и знае как...

  Poetry » Other
1.4K 0 14

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,

със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.

Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти

чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.

 

Знае как да мълчи и обича разходките нощем.

И си тръгва и идва, когато и както поиска.

Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните  площи,

по които пресича, лъстива като одалиска.

 

Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -

има среща с Луната.  А някъде я очакват.

Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно 

във мига, в който тя е решила, че трябва.

 

Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.

Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,

грациозно отмята глава и извива се  шията, 

а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.

 

Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора

и животът ú носи бензиново-джазова  нотка.

Не е лесен живот. Но в момента  живее втория

и извади късмет – прероди се отново във котка.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любимо! Препрочитам с възхищение!
  • Страхотен стих, Ели, и мен като Смиф ме разби с тая котка на края
    Много, ама много ми хареса! Невероятна идея и изпълнение!
  • Много е хубаво, но края е малко, като ни в клин, ни в ръкав. Но може и в мен да е причината, че съм видяла нещата така.
  • Разби ме! Изобщо не очаквах такъв финал - до последно мислех, че героинята е жена (макар че някои детайли в началото подсказват друго). Прекрасно е, Ели! Твориш красиви и оригинални неща, удоволствието от прочита е тотално!

    "...и животът ú носи бензиново-джазова нотка..." !!!

  • Браво, Ели!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...