Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем.
И си тръгва и идва, когато и както поиска.
Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните площи,
по които пресича, лъстива като одалиска.
Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -
има среща с Луната. А някъде я очакват.
Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно
във мига, в който тя е решила, че трябва.
Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.
Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,
грациозно отмята глава и извива се шията,
а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.
Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора
и животът ú носи бензиново-джазова нотка.
Не е лесен живот. Но в момента живее втория
и извади късмет – прероди се отново във котка.
© Ели All rights reserved.