Тъй много
и чужди -
от срам прикриваме се
с приказки.
По пръстите ни
леко спуска се
враждебна нежност
като рисове.
Тъй много сини сме,
изчистили
от мисълта си
топлината.
Поаленяват
само мислите ни
от белотата
на телата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени