21.11.2010 г., 22:17 ч.

Тъй много 

  Поезия » Друга
471 0 7
Тъй много голи сме 
и чужди -
от срам прикриваме се
с приказки.
По пръстите ни
леко спуска се
враждебна нежност
като рисове.

Тъй много сини сме,
изчистили
от мисълта си
топлината.

Поаленяват
само мислите ни
от белотата
на телата.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??