Тъй много
и чужди -
от срам прикриваме се
с приказки.
По пръстите ни
леко спуска се
враждебна нежност
като рисове.
Тъй много сини сме,
изчистили
от мисълта си
топлината.
Поаленяват
само мислите ни
от белотата
на телата.
© Павлина Гатева All rights reserved.