Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
14.03.2025 г., 14:48

Търсена посока

361 6 8

Като в стара  трагедия, като отзвучал романс...

Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!

 

Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...

Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?

 

Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега,

А слънчевите простори сеят щедростта си в тъга...

 

Слънцето търси посока! И в душите ни нов живот. 

Дано събуди в хората умисъл за живителен плод!

 

*Богинята на Зората 

в древноримската митология 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Теодора!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментарите и оценките, Дейна.1, Живко и Младен!
    Това за Аврора няма общо с някакъв крайцер.Гръмките партийни оратори словосъчетаваха,като начало един изстрел към кървавата вакханалия след Октомврийският преврат през 1917 година.Ако Русия не е била предадена(продадена)от болшевиките,начело с Ленин на Кайзер Вилхелм Втори за 40(четиридесет)милиона златни райхсмарки!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Много е картинно и сентенциално словото ти, Стойчо:

    "Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
    Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?"

    От мен само възхита!
  • ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
    ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
    Добре, че си уточнил за коя Аврора става дума, че в тия времена...😉. Шегата настрана, стиха е прекрасен, макар да носи тъга. И надежда...!!
  • Дейна.1 (Д.П.)
    Дейна.1 (Д.П.)
    Дано пролетта върне радостта в душите и тъгата да си отиде.
    Хубав стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0