Като в стара трагедия, като отзвучал романс...
Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!
Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?
Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега,
А слънчевите простори сеят щедростта си в тъга...
Слънцето търси посока! И в душите ни нов живот.
Дано събуди в хората умисъл за живителен плод!
*Богинята на Зората
в древноримската митология
© Стойчо Станев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
