6.09.2010 г., 12:51

Ул. Конст. Фотиновъ

1.1K 0 17

През лятото, във Варна, близо до Спортната зала, забелязах табелка на улица, написана по стария правопис, на стената на един стар блок. Бях удивен, че е преминала невредима през толкова десетилетия и малко се размечтах. Така се роди това стихо.


(Извинявам се предварително на всички, които не познават град Варна. За тях най-долу съм дал някакви малки разяснения.)

 

Ул. Конст. Фотиновъ


В мен ручей от образи руква,
когато към нямата буква
      издигна очи.
Тя тайни безброй ми разкрива,
пред другите хора свенлива
      макар да мълчи.

Табелката кротко в листата
отдавна стои на стената
      на ниския блок –
мен иска поне да упъти,
щом хищното време цветът ѝ
      е взело в налог.

Притварям очи замечтани
и улица с малки дюкяни
      изниква пред мен.
Там конски коли с колелета
дрънчат по гранитни павета
      в горещия ден.

Спокойно се спуска шосето,
посочва къде е морето
      със златния плаж,
над чийто чист, ситничък пясък
разнася се бойкият крясък
      на чайката страж;

посочва къде е и парка,
из който нарядко се мярка
      тук-там продавач;
разхождат се; чува се песен –
на майка гласът тих, примесен
      със бебешки плач;

от пейка, със сянка приятна,
долита речта непонятна
      на някой турист;
камбана звъни със надежда
за мир и градът ми изглежда
      по-хубав и чист...

Но клаксон във миг ме разбужда
и образа светъл прокужда
      със писък припрян.
Оглеждам се: пищни витрини –
от надписи жълти и сини
      градът е залян;

навсякъде пъстри реклами,
навсякъде фалш и измами,
      навсякъде шум.
Себичност. Наслади. Парички.
Нима полудели са всички,
      нима са без ум?

Обичам таз стара табела,
неравна бран смело поела
      с безумния свят,
понеже единствена жива
е тя в суматохата дива
      на мъртвия град –

избирам си ниските къщи
пред всички грамади могъщи
      от грозен бетон,
избирам си аз катедрала,
молитви безбройни събрала,
      пред сив пантеон!

 

 

-------------------------------------------

Паркът е Морската градина, пантеонът е паметник на "борците срещу фашизма", намиращ се в Морската градина. Катедралата, ясно, е Варненската катедрала, построена в края на XIX в.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стискам ти ръката, Тошко!!!
  • Твоето безпристрастно и справедливо мнение ме топли, драги приятелю.

    С "мен" -- "ден" наистина никак не се гордея. Обаче къде видя "любов" - "суров"? Поне в това стихо няма...

    Не зная защо си си изтрил стихотворенията за моряка, но там римите ти наистина бяха комични. Помня един пример: "дюбел" - "губел". Но това беше плюс на стихотворението ти!
  • изключително банални и опростени рими, почти сигурна гаранция за бледнеещ ефект !
    Незнам кое те топли, умилкващите коментари или подмазваческото поведение. но щи кажа, че уникалните рими и рядки , приятелю, правят един стих ценен ! не рими от рода на - мен - ден, любов , суров, и прочие !
  • Поздравявам те за стиха!И споделям болката ти за Варна.Години живях на Стефан Караджа 32 и този квартал е погрознял толкова,че нямам никакво желание да ходя там!Задръстен от всякакъв вид търговски обекти ...Изживях го като кошмар..Едно от местата на моето детство бе като спомен от друг живот!!!Шестица и от мен!
  • Благодаря ви за насърчителните коментари и че прочетохте това дълго стихо!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...