6.09.2010 г., 12:51

Ул. Конст. Фотиновъ

1.1K 0 17

През лятото, във Варна, близо до Спортната зала, забелязах табелка на улица, написана по стария правопис, на стената на един стар блок. Бях удивен, че е преминала невредима през толкова десетилетия и малко се размечтах. Така се роди това стихо.


(Извинявам се предварително на всички, които не познават град Варна. За тях най-долу съм дал някакви малки разяснения.)

 

Ул. Конст. Фотиновъ


В мен ручей от образи руква,
когато към нямата буква
      издигна очи.
Тя тайни безброй ми разкрива,
пред другите хора свенлива
      макар да мълчи.

Табелката кротко в листата
отдавна стои на стената
      на ниския блок –
мен иска поне да упъти,
щом хищното време цветът ѝ
      е взело в налог.

Притварям очи замечтани
и улица с малки дюкяни
      изниква пред мен.
Там конски коли с колелета
дрънчат по гранитни павета
      в горещия ден.

Спокойно се спуска шосето,
посочва къде е морето
      със златния плаж,
над чийто чист, ситничък пясък
разнася се бойкият крясък
      на чайката страж;

посочва къде е и парка,
из който нарядко се мярка
      тук-там продавач;
разхождат се; чува се песен –
на майка гласът тих, примесен
      със бебешки плач;

от пейка, със сянка приятна,
долита речта непонятна
      на някой турист;
камбана звъни със надежда
за мир и градът ми изглежда
      по-хубав и чист...

Но клаксон във миг ме разбужда
и образа светъл прокужда
      със писък припрян.
Оглеждам се: пищни витрини –
от надписи жълти и сини
      градът е залян;

навсякъде пъстри реклами,
навсякъде фалш и измами,
      навсякъде шум.
Себичност. Наслади. Парички.
Нима полудели са всички,
      нима са без ум?

Обичам таз стара табела,
неравна бран смело поела
      с безумния свят,
понеже единствена жива
е тя в суматохата дива
      на мъртвия град –

избирам си ниските къщи
пред всички грамади могъщи
      от грозен бетон,
избирам си аз катедрала,
молитви безбройни събрала,
      пред сив пантеон!

 

 

-------------------------------------------

Паркът е Морската градина, пантеонът е паметник на "борците срещу фашизма", намиращ се в Морската градина. Катедралата, ясно, е Варненската катедрала, построена в края на XIX в.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стискам ти ръката, Тошко!!!
  • Твоето безпристрастно и справедливо мнение ме топли, драги приятелю.

    С "мен" -- "ден" наистина никак не се гордея. Обаче къде видя "любов" - "суров"? Поне в това стихо няма...

    Не зная защо си си изтрил стихотворенията за моряка, но там римите ти наистина бяха комични. Помня един пример: "дюбел" - "губел". Но това беше плюс на стихотворението ти!
  • изключително банални и опростени рими, почти сигурна гаранция за бледнеещ ефект !
    Незнам кое те топли, умилкващите коментари или подмазваческото поведение. но щи кажа, че уникалните рими и рядки , приятелю, правят един стих ценен ! не рими от рода на - мен - ден, любов , суров, и прочие !
  • Поздравявам те за стиха!И споделям болката ти за Варна.Години живях на Стефан Караджа 32 и този квартал е погрознял толкова,че нямам никакво желание да ходя там!Задръстен от всякакъв вид търговски обекти ...Изживях го като кошмар..Едно от местата на моето детство бе като спомен от друг живот!!!Шестица и от мен!
  • Благодаря ви за насърчителните коментари и че прочетохте това дълго стихо!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....