Ул. Конст. Фотиновъ
През лятото, във Варна, близо до Спортната зала, забелязах табелка на улица, написана по стария правопис, на стената на един стар блок. Бях удивен, че е преминала невредима през толкова десетилетия и малко се размечтах. Така се роди това стихо.
(Извинявам се предварително на всички, които не познават град Варна. За тях най-долу съм дал някакви малки разяснения.)
Ул. Конст. Фотиновъ
В мен ручей от образи руква,
когато към нямата буква
издигна очи.
Тя тайни безброй ми разкрива,
пред другите хора свенлива
макар да мълчи.
Табелката кротко в листата
отдавна стои на стената
на ниския блок –
мен иска поне да упъти,
щом хищното време цветът ѝ
е взело в налог.
Притварям очи замечтани
и улица с малки дюкяни
изниква пред мен.
Там конски коли с колелета
дрънчат по гранитни павета
в горещия ден.
Спокойно се спуска шосето,
посочва къде е морето
със златния плаж,
над чийто чист, ситничък пясък
разнася се бойкият крясък
на чайката страж;
посочва къде е и парка,
из който нарядко се мярка
тук-там продавач;
разхождат се; чува се песен –
на майка гласът тих, примесен
със бебешки плач;
от пейка, със сянка приятна,
долита речта непонятна
на някой турист;
камбана звъни със надежда
за мир и градът ми изглежда
по-хубав и чист...
Но клаксон във миг ме разбужда
и образа светъл прокужда
със писък припрян.
Оглеждам се: пищни витрини –
от надписи жълти и сини
градът е залян;
навсякъде пъстри реклами,
навсякъде фалш и измами,
навсякъде шум.
Себичност. Наслади. Парички.
Нима полудели са всички,
нима са без ум?
Обичам таз стара табела,
неравна бран смело поела
с безумния свят,
понеже единствена жива
е тя в суматохата дива
на мъртвия град –
избирам си ниските къщи
пред всички грамади могъщи
от грозен бетон,
избирам си аз катедрала,
молитви безбройни събрала,
пред сив пантеон!
-------------------------------------------
Паркът е Морската градина, пантеонът е паметник на "борците срещу фашизма", намиращ се в Морската градина. Катедралата, ясно, е Варненската катедрала, построена в края на XIX в.
© Тошко All rights reserved.
