Уморих се
Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна
из безкрайните порочни лабиринти
в търсене на пътя който ще отвежда
към ваш'те добродетели дълбоко скрити
Уморих се и до там да гледам
Как гордо крачите като царе
Пристъпвайки по златната постеля
Изтъкана от безбройните ви грехове.
Умориха се очите ми та чак ми пари
От погледите ви болезнено критични
От поведението ви на всевишни господари
От тези жестове така привични.
Уморих се... Ах колко съм се изморила
Да гледам тези образи така банални
Как все така невинно със неземна сила
Си носят маските на рицари печални
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
