23.11.2023 г., 6:22

Урок

535 0 0

Урок

 

Да лъжа не можах да се науча!

И лицемер да стана не успях!

Със далавера пак не се получи!

Но много лицемерие видях!

 

Видях как истината се прикрива

и как лъжата е на дневен ред!

Безочливо, цинично се присмива

и продължава устремно напред!

 

Не се научих да съм сред тълпата

която ме убива всеки ден,

и бавно ме поглъща сивотата

която ме държи във своя плен!

 

Не се научих болката да крия

от приятелския нож в гърба!

От цялата човешка простотия,

от злобата в човешката душа!

 

Не можах в потока да се влея

от хилядите страдащи души!

Аз искам да горя, а не да тлея!

Какво ще е съдбата ще реши!

 

22.11.2023 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...