1.12.2007 г., 10:46

Усещане

912 0 18

Усещаш ли как топлите ми влюбени очи

галят твоите прекрасни клепачи

и бялото ти лице.

Усещаш ли как гальовните ми ръце

разливат благодатна обич в

божественото ти сърце.

Как те отвеждам сега в зелените поля

на най-щастливите, очаквани

пролетни чувства.

Как сърцето ти в този миг вълшебен,

най-голямата житейска радост

ще почувства.

Ти си най-красивият цвят на дъгата,

най-красивото ухание

на цветята.

Ти си за мен начало на вечността,

горящият розов пламък

на зората.

Лотосът разцъфнал от любовта

с белите си цветове

в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...