vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
14.02.2023 г., 22:37 ч.  

В готическата катедрала на духа 

  Поезия
506 14 9

Пред мен, зад мен е черен океан.

Припламват в него галактични гари.

И аз съм центърът на самотата - сам,

последен рицар в звездните безкраи.

 

Вселената ухае на тамян.

Омайва ме, главата ми се мае.

Летя, но без криле, в божествен храм

и скулптор космосът неведомо ме вае.

 

В готическата катедрала на духа

в епилептичен транс издигам се нагоре.

Триоки същества издишват страшно - ха.

И от диханието пари ме оборват.

 

Изгубвам се в безкраен вертикал

на архимедов винт - водачът таен.

С утехата, че почнал съм от кал,

но само там на хората съм равен.

 

А после идва вечният възход -

възходът към божествени поляни.

Под тях гневът излива се в потоп,

над тях съм аз - последният Избраник.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Истинско метафизично изживяване! Поздравления!
  • От кал създаден е човека,на прах ще се превърне той но винаги в живота ще се бори,за децата си да е герой!!!Поздравления ,Приятелю!
  • Омайващо пътуване в звездните безкраи! Нагоре към божествените поляни! Поздравления!
  • Впечатляваща образност, видения извън познатата сетивност.
    Последният избранник над плътта,
    възнесъл се над хиляди небета.
    Помни, че си издигнат над пръстта
    и възвисен над пошлости несрета.
    Финалът ти е изумителен!
  • Трябва да има продължение!
  • Много силен стих, изграден от космически послания, които отварят нови пътеки, по които да мине и да се замисли читателя. Маркирани са състоянията през които преминава човек, за да достигне онова духовно извисяване и да се отлепи от калта от която сме направени. Майсторски си го изразил, Младен. Хареса ми!
  • Обичам я тази твоя уникална и неподражаема космична поезия, Младене!
    Още повече ме омая в това стихотворение "уханието на тамян" и "възходът към божествените поляни "!
    Аплодисменти!
  • Еха!!!
    Каква триизмерност на възприятието! И каква дълбочина на изказа! Не си забравил от къде си започнал, затова си стигнал до "божествените поляни"! Възхитена съм, Младене! Поздравления!
Предложения
: ??:??