ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
21.10.2017 г., 23:04 ч.

В гръдта ми 

  Поезия » Друга
535 4 15

В гръдта ми

 

По заник, пътувам през Балкана –

(ръмжи колата в змиевиден път)

Есен в пазвата му пищно разлюляна,

(а гумите под мен свистят, свистят..)

 

закачливо ме прикани с хладен пръст

и без да сетя – грабна ми зениците!

Литнах с нея по чукарите, отвъд!

И чух припряно да бърборят птиците  

 

за Балът на една предизвестена смърт.

„Красотата ще танцува” рече Есента

„сетне ще полегне и ще се превърне в пръст,

и тихо ще се слее с майката Земя.

 

Кръв съм златна! Тази прелест погледни –

(птича песен, цветя и „циганска” ласка!)

за мен се тъкми, за Краят на моите дни”...

а аз омагьосана – прелитам като в каляска

 

и немея: размятат „на талази” ветрове –

сякаш огън платове! Ту- охрава коприна,

ту – с цвят на нар, и на боргундско вино!

И гайтани – в ръждиво кадифе!

 

Брезите, крехки рамене завиват

с неръкотворна, восъчна феерия –

в най-обречения танц да са красиви,

а Смъртта, е в свойто навечерие:

 

В шпалир от Мури, Борове вековни

слизат близо, близо  – някак величаво

изпънали снага в зелени униформи –

да пазят Балът на смъртта със тяло!

 

Тъй помня Есента пожарена...

(пътят се изнизва към града)

а в гръдта ми – дума алена –

„Моя Горда, Стара Планина!”

 

Ренета Първанова 

 

Нейде тук, в най-страшните години,

Башибозукът стъпкал красотата,

но вярвам – в хиляди "градини"

е засята „Татковино, свята”!

 

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??