В гръдта ми
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..)
закачливо ме прикани с хладен пръст
и без да сетя – грабна ми зениците!
Литнах с нея по чукарите, отвъд!
И чух припряно да бърборят птиците
за Балът на една предизвестена смърт.
„Красотата ще танцува” рече Есента
„сетне ще полегне и ще се превърне в пръст, ...