В листопада

 

В  листопада...

 

Някъде от Необята –

духна вятър... Заваля...

Дъжд абсурден (от листата!...)

над Земята са разля...

 

И гальовно с фантастичен

и красив килим покри́

всяка педя, а различен

стана Оня дол дори,

 

който бе горял през лятото

и от страшния пожар –

изгоряла бе земята му

там със всяка жива твар...

 

С В са от необята

(тъй изящни във летеж!)

са обсебени листата

днес – и няма да ги спреш...

 

Идва утро... Във което

(с меланхолна красота!) –

сякаш падат от небето

и листата в Есента...

 

А във есенната прелест

те, отронени веднъж,

носят в „цялата си тежест“ –

поривът на „земен“ дъжд,

 

Гравитацията също

може да ги задържи́,

щото знае се, не връща

туй, което тя държи́...

 

... В танца за сега четирма:

Аз и

Вятър,

Гравитация,

Листа

и в неописуемо-неповторима –

сме  хармония  през Есента...

 

... Искам смисълът да схвана,

и́ли ритъмът поне́ –

в тази вихрена подмяна

дето изведнъж дойде...

 

А със порив всеки вихър

грабва жълтите листа

и завърта се усмихнат

в танца с тях из Есента...

 

А това е тъй прекрасно

и изящно, и с финес,

че мечтая полугласно:

- да съм Вятър аз от днес...

 

И с Едно листо́ злати́сто

(с тъй необичаен чар)

да танцувам поривисто

и във транс на нестинар!...

 

А листата – като жара –

да разпалват  във нощта,

ветровете в надпревара

по́между́ си в Есента...

 

Подозирам, че "магия“

има в „моето листо́“ –

толкоз красота щом крие:

– омагьосано е то...

 

Искам да „взривя“ легендите

с „три желания“. Дори

във Живота ми последните:

искам си ги да са „три“!...

 

Но да бъдат те онези

дето хаотично тях,

в „някогашна златна“ Есен

без да мисля сам избрах...

 

... Аз онези три желания

никога не промълвих...

В суеверие отчаяно

и от мен самият скрих...

 

Но не бяха те стандартните

в юбилеен пустослов –

от рода на благодарните

и клишета за любов,

 

а онези от легендите

в о́рбити на дързостта

и във струните обтегнати

свързващи Безкрайността!...

 

Вечността дори е кратка

в романтична суета...

... Пак е танцова площадка

днес Земята в Есента...

 

Вятърът върти листата

във ефирен пирует...

Гравитират към Земята

те в абстрактен тоалет...

 

Агресивно хоризонта

приближи́ се и стесни́:

– Времето, което помня

и Пространството дори...

 

А във танца непонятен –

аз и „златните“ листа

с гравитация и вятър

пак въртим се в Есента...

                         

И завихрят се листата

във каскада с „цветове́“...

И повтарят те Дъгата

с Вятърът от – Векове́...

 

Но понеже гравитацията

всички спомени държи́:

с указателните знаци

в ретро стил тя продължи́...

 

... И в един красив, далечен,

позабравен листопад –

пак съм влюбен...И обречен,

но неустоимо млад...

                                                      

*     *     *     *     *    *    *

Не, не си измислям!... Само

украсявам, може би!...

Беше толкова отдавна!...

Помня!... Нищо, че боли́!...

 

И с листата там танцувах

(в генотипа ми е то́!...)

с южни ветрове лудувах

аз, но и с „едно листо́“...

 

А момичето бе младо

затова не издържах:

в листопадното торнадо

три желания избрах!...

 

Никога не казах гласно –

даже за едно от тях!...

 

Три желания опасно

сам в Живота премълчах!...

 

17.11.2019.