7.07.2013 г., 0:17

В любов навеки

588 0 2

До мене ти си - аз съм до тебе.

Сърцата - двете - тихо си шепнат.

И мойто чувство теб ще обсебе.

Очите влажни страстно се дебнат.

 

Задръжки падат - кръвно се вдига

и страсти зреят - огъня палят.

Луната мига - нощ се надига

и твойте пръсти нежно ме галят.

 

А твойте устни моите търсят

във тъмно, Боже, пътя намират.

И топли тръпки нас ни разтърсят...

Душите - двете - в радост примират.

 

И цяла вечер в щастие греем.

В любов навеки тъй да живеем!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...