Jul 7, 2013, 12:17 AM

В любов навеки

  Poetry » Love
586 0 2

До мене ти си - аз съм до тебе.

Сърцата - двете - тихо си шепнат.

И мойто чувство теб ще обсебе.

Очите влажни страстно се дебнат.

 

Задръжки падат - кръвно се вдига

и страсти зреят - огъня палят.

Луната мига - нощ се надига

и твойте пръсти нежно ме галят.

 

А твойте устни моите търсят

във тъмно, Боже, пътя намират.

И топли тръпки нас ни разтърсят...

Душите - двете - в радост примират.

 

И цяла вечер в щастие греем.

В любов навеки тъй да живеем!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...