В нета
Срещнах те в нета -
загадъчен тайнствен.
Беше различен
от всичките там.
Нямаше намеци
грозни "нападки".
Само "Здравей...
ще те чуя ли пак?''
Срещата беше
естествена, кратка,
с погледи плахи,
шегите безкрай.
Нищо не знаех
какво да очаквам.
Но чувствах се жива,
копнееща пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Бунева Всички права запазени
