Oct 31, 2013, 10:11 PM

В нета

  Poetry » Love
821 0 3

Срещнах те в нета - 

загадъчен тайнствен.

Беше различен

от всичките там.

Нямаше намеци

грозни "нападки".

Само "Здравей...

ще те чуя ли пак?''

Срещата беше

естествена, кратка,

с погледи плахи,

шегите безкрай.

Нищо не знаех

какво да очаквам.

Но чувствах се жива,

копнееща пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Бунева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...