В прегръдката ми вечно ще останеш
Великата любов ми освети очите -
сиянието на невидимия свят.
Издигна ме щастивец над звездите,
беднякът в мен направи най-богат.
От този миг смъртта не е забрава,
защото няма смърт след любовта.
Аз името ти ангелско ще славя,
дори осъден да живея в антисвят.
Тъй плаха си и толкова смутена,
че чувството към теб нараства в мен.
От изгрева невинно осквернена,
сърцето ми заключваш в сладък плен.
На бог се моля пак, отчаяно се моля -
да бъдеш цвете в неговия рай,
да не познаеш стръмната неволя
и сипея надвесен, нямащ край.
В прегръдката ми вечно да останеш,
пристанала с дъха на вечерта.
И лъч отлъчил се от палещото пладне
да ни венчае на светлинната черта.
https://www.youtube.com/watch?v=hVo-SpYOLsQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
