8.04.2017 г., 23:20  

В това признание на сърцето ми...

500 1 5

В това признание на сърцето ми...

 

Усещам те част от всичко, от себе си

и мечтая да ти подаря нови звезди,

да ги нарисувам върху небето с лъчи,

да бъдеш гласа във сърцето ми.

 

И да живея всеки миг за теб, безкраен,

като чувството да съм в обятията ти...

И в шепот, вик, стон, пеейки - без значение

да споделя със света любовта си към теб.


Ела, виж ме, чуй ме, усети всичко в мен,

което идва да ти признае, че те обича...

Тук съм, пред теб, светът се движи и спира,

думите излишни са, делата дори, не стигат...

 

Повече е, повече е, сърцето ми бие.

Умира и се ражда. Само така живее.

Днес и сега, отдава ти се то, като никога.

Минало, настояще, бъдеще, а вечност е мига.

Нямам търпение да ти подаря тази песен,

за да усетиш със всеки атом това което чувствам, 

и спокойно да продължа да се изчервявам,

но без да ме е срам да се изразя така влюбена.

 

В това признание на сърцето ми от любов...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...