8.04.2017 г., 23:20  

В това признание на сърцето ми...

511 1 5

В това признание на сърцето ми...

 

Усещам те част от всичко, от себе си

и мечтая да ти подаря нови звезди,

да ги нарисувам върху небето с лъчи,

да бъдеш гласа във сърцето ми.

 

И да живея всеки миг за теб, безкраен,

като чувството да съм в обятията ти...

И в шепот, вик, стон, пеейки - без значение

да споделя със света любовта си към теб.


Ела, виж ме, чуй ме, усети всичко в мен,

което идва да ти признае, че те обича...

Тук съм, пред теб, светът се движи и спира,

думите излишни са, делата дори, не стигат...

 

Повече е, повече е, сърцето ми бие.

Умира и се ражда. Само така живее.

Днес и сега, отдава ти се то, като никога.

Минало, настояще, бъдеще, а вечност е мига.

Нямам търпение да ти подаря тази песен,

за да усетиш със всеки атом това което чувствам, 

и спокойно да продължа да се изчервявам,

но без да ме е срам да се изразя така влюбена.

 

В това признание на сърцето ми от любов...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...