8.04.2017 г., 23:20  

В това признание на сърцето ми...

505 1 5

В това признание на сърцето ми...

 

Усещам те част от всичко, от себе си

и мечтая да ти подаря нови звезди,

да ги нарисувам върху небето с лъчи,

да бъдеш гласа във сърцето ми.

 

И да живея всеки миг за теб, безкраен,

като чувството да съм в обятията ти...

И в шепот, вик, стон, пеейки - без значение

да споделя със света любовта си към теб.


Ела, виж ме, чуй ме, усети всичко в мен,

което идва да ти признае, че те обича...

Тук съм, пред теб, светът се движи и спира,

думите излишни са, делата дори, не стигат...

 

Повече е, повече е, сърцето ми бие.

Умира и се ражда. Само така живее.

Днес и сега, отдава ти се то, като никога.

Минало, настояще, бъдеще, а вечност е мига.

Нямам търпение да ти подаря тази песен,

за да усетиш със всеки атом това което чувствам, 

и спокойно да продължа да се изчервявам,

но без да ме е срам да се изразя така влюбена.

 

В това признание на сърцето ми от любов...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...