Apr 8, 2017, 11:20 PM  

В това признание на сърцето ми...

  Poetry » Love
510 1 5

В това признание на сърцето ми...

 

Усещам те част от всичко, от себе си

и мечтая да ти подаря нови звезди,

да ги нарисувам върху небето с лъчи,

да бъдеш гласа във сърцето ми.

 

И да живея всеки миг за теб, безкраен,

като чувството да съм в обятията ти...

И в шепот, вик, стон, пеейки - без значение

да споделя със света любовта си към теб.


Ела, виж ме, чуй ме, усети всичко в мен,

което идва да ти признае, че те обича...

Тук съм, пред теб, светът се движи и спира,

думите излишни са, делата дори, не стигат...

 

Повече е, повече е, сърцето ми бие.

Умира и се ражда. Само така живее.

Днес и сега, отдава ти се то, като никога.

Минало, настояще, бъдеще, а вечност е мига.

Нямам търпение да ти подаря тази песен,

за да усетиш със всеки атом това което чувствам, 

и спокойно да продължа да се изчервявам,

но без да ме е срам да се изразя така влюбена.

 

В това признание на сърцето ми от любов...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...