16.06.2021 г., 13:50

Вашето момче

524 4 5

Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.            
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.           

Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак.
Аз в тегобите се спъвам и изправям се на крак.
Аз умея да прощавам и внимавам с кой мълча.
Аз не смея да ранявам с реч човешката душа.

Аз спасявам тишината и се грижа за страха.
Аз раздавам добрината и се движа към света.
Аз дерзая и милея утре всеки да е сит.
Аз Мечтая и Живея – дъх на клечица кибрит.

Аз възпявам кръговрата и подавам му ръка.
Аз пленявам самотата и познавам любовта.
Аз летя: словесно птиче, и съм радост на дете!
Аз творя и ви обичам! Аз съм вашето момче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...