Jun 16, 2021, 1:50 PM

Вашето момче

  Poetry
526 4 5

Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.            
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.           

Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак.
Аз в тегобите се спъвам и изправям се на крак.
Аз умея да прощавам и внимавам с кой мълча.
Аз не смея да ранявам с реч човешката душа.

Аз спасявам тишината и се грижа за страха.
Аз раздавам добрината и се движа към света.
Аз дерзая и милея утре всеки да е сит.
Аз Мечтая и Живея – дъх на клечица кибрит.

Аз възпявам кръговрата и подавам му ръка.
Аз пленявам самотата и познавам любовта.
Аз летя: словесно птиче, и съм радост на дете!
Аз творя и ви обичам! Аз съм вашето момче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...