10.02.2023 г., 13:55

Вчера, днес и утре

418 2 8

 

Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила.              
Гоним мечтите вместо хвърчило.
Семето засято отдавна покълнало.
Лято е! А вчера… вече е минало.
Днес е време да берем плодовете.
Кошници с обич, мъдрост и смях.
Сбъднати ласки в ранната есен.
Най - скъпоценното време за нас.
Днес чувствата са отлежало вино, 
а в нощите си търсим топлина. 
За двамата единствено е нужно
по пътя да вървим ръка в ръка.
А утре… Зимата не може да е драма,
щом имам теб, щом имаш мен.
Красиво е да остаряваме по двама.
Каква ти старост? Просто…зимен ден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мини, радвам се, че прочете и ти благодаря много за хубавия коментар! Не трябва да изпускаме миг от живота, без да му се наслаждаваме, толкова е кратък. Нека всеки се радва на споделени чувства и път!
  • Дани, хареса ми този стих, написан с толкова чувства и обич. Да живеем днес, да се радваме на живота, какво по хубаво от това. С близките хора да сме щастливи. Пожелавам ти, винаги тази надежда, да те следва в пътя ти.
  • Тони, хармонията между двама ни дълго време градихме, радвам се, че си я усетила и в стихотворението. Много ти благодаря за хубавите думи!
  • Младене, радвам се, че коментира стихотворението ми и че си доловил вложените от мен чувства. Много ти благодаря!
  • Така е, Вили... Двама не знам дали по - лесно се справят с житейските проблеми, но ги преживяват по - леко. Благодаря ти много за коментара!🥰.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...