Вечерна импресия
Вечерна импресия
Заси́лен ве́черният вятър
внезапно залюля вълни
и се надигна необята –
покрил крайбрежните скали...
А залезът със откровение
на фантастични цветове́
разхвърля в „мъртвото“ вълнение
абсурдно луди светове...
Небето притаи́ загадъчно
в безкрайността един копнеж –
от който тръгна неочаквано
неосъзнат до днес стремеж:
в посоката към далнината
в безбрежността да стигна бряг,
а стигна ли го – по-нататък
да продължа в Безкрая пак...
... А в тази вчер Океана
разкошен както вечерта –
със ветровете се сродява,
със залеза и с Вечността!...
... От Космоса със Светлината
(и всичко недостъпно нам,
живеещите на Земята)
дойде мелодия от храм...
А звездният небесен купол
красиво-тайнствен затрептя
от толкова звезди натрупани
в Безкрая през Безкрайността...
... Замислих се за Необята
и всичко скрито в Онова́,
но недостъпно на Земята
в човешките ни сетива́...
Живеем в Тайнствена Вселена
без някога да разберем:
– ний как промъкваме се с Времето
през Вечността... Тъй ден по ден!...
... А Океанът се люлее,
над него пада вечерта...
... Да вярваме, че ще изгрее
и утре Слънце в утринта!...
06.02.2022.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
