Вечерна импресия

Заси́лен ве́черният вятър

внезапно залюля вълни

и се надигна необята –

покрил крайбрежните скали...

А залезът със откровение

на фантастични цветове́

разхвърля в „мъртвото“ вълнение

абсурдно луди светове...

Небето притаи́ загадъчно

в безкрайността един копнеж –

от който тръгна неочаквано

неосъзнат до днес стремеж:

в посоката към далнината

в безбрежността да стигна бряг,

а стигна ли го – по-нататък

да продължа в Безкрая пак...

... А в тази вчер Океана

разкошен както вечерта –

със ветровете се сродява,

със залеза и  с Вечността!...

... От Космоса със Светлината

(и всичко недостъпно нам,

живеещите на Земята)

дойде мелодия от храм...

А звездният небесен купол

красиво-тайнствен затрептя

от толкова звезди натрупани

в Безкрая през Безкрайността...

... Замислих се за Необята

и всичко скрито в Онова́,

но недостъпно на Земята

в човешките ни сетива́...

Живеем в Тайнствена Вселена

без някога да разберем:

– ний как промъкваме се с Времето

през Вечността... Тъй ден по ден!...

... А Океанът се люлее,

над него пада вечерта...

... Да вярваме, че ще изгрее

и утре Слънце в утринта!...

06.02.2022.