Вечерно ателие

25.06.2014 г., 21:20 ч.

Поезия

516 0 2

ВЕЧЕРНО АТЕЛИЕ

Музика и стихове в бохемска вечер...

Пиене и див лирически запой.

Лея вино за поетите предтечи

с болката, тъгата - моят стар конвой.

Ужасът, че всичко толкова е кратко!

Няма друго тук... живот неповторим.

Дай да се напием като свини, братко!

Писна ми от трезвост и площаден грим!

Нека да си кажем майчиното мляко!

Знам: ще пуснат раните ни мъжка кръв.

С нея неведнъж с горчива жал съм плакал -

страдащо сърце в телесния калъф...

Нека храм е тая нощ ателието!

Нека целия живот превърнем в джаз!...

Нека сме свободни - гълъби в небето.

Нека да е честен скръбният ни глас!

С жаждата си - жива жар - за красотата,

нека чуден детски свят да сътворим!

Нищо че животът ни е кратък, братко,

ние с теб и след смъртта ще продължим!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lu4 (Мартина)

2014-06-25T23:19:20+03:00

Страхотен стих! Поздравления за майсторството!
Довереница (Дочка Василева)

2014-06-25T23:15:57+03:00

"Ужасът, че всичко толкова е кратко!
Няма друго тук... живот неповторим.
Дай да се напием като свини, братко!"

Красотата понякога ненадейно изплува
когато далече е трезвен акъл...
И всичко изглежда достъпно и хубаво.
Макар да е в края, накрая, на дъното...

Има оптимизъм!Хареса ми.Поздрави.