22.10.2023 г., 14:42

Вечност

725 4 10

Всичко е преходно в този живот,

снеговете потичат в буйни реки.

Един благоденства, друг пък е скот,

плуват човеците в свои води.

 

Всичко е преходно в този живот.

Отлитат думи, менят се мечти.

Прежното, скрито в заветен кивот,

чезне след нас към далечни звезди.

 

Всичко е преходно в този живот,

веднъж успехи, друг път падения.

Бродим изгубени, намираме брод -

на кръстопът между две измерения.

 

Всичко е преходно в този живот -

старостта следва буйната младост.

Губим опора и губим имот,

сетне горчилка наместо сладост.

 

Всичко е преходно в този живот,

една-едничка душата е вечна -

в млади филизи помни кръвта,

душата човешка в ехо отеква.

 

Ехото носи отминал живот,

ражда се нов, кодиран да помни.

Расне потомъкът наш с благослов,

стиснал в шепа делата ни скромни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкош, Злати!
  • Благодаря, за подкрепата, Скити! Радвам се, че се отбиваш при мен!
    Сенилга, благодарности за отделеното време и за превода! Чудесен е!
    Пепи, благодаря! Наистина е щафета! Вярвам, че част от човека остава в наследство у родените и преродените след него.
    Благодарско, Стойчо! С времето осъзнаваме и преосмисляме битието.
    Младене, благодаря! Ценя мнението ти!
  • Поздрав, Злати, за философският и осъзнат поглед над живота!
    Чудесен стих!
  • Чудесен! Преведох този фрагмент от твой стих


    Все в этой жизни преходяще
    успехи и неудач потери
    Блуждаем в поисках брода к счастью
    на перепутье двух измерений.

    Всичко е преходно в този живот,
    веднъж успехи, друг път падения.
    Бродим изгубени, намираме брод -
    на кръстопът между две измерения.
  • Но пък на всеки му се иска да проживее прехода по най-добрия начин за себе си, защото - казано е в последния стих - животът е щафета

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...