22.10.2023 г., 14:42

Вечност

720 4 10

Всичко е преходно в този живот,

снеговете потичат в буйни реки.

Един благоденства, друг пък е скот,

плуват човеците в свои води.

 

Всичко е преходно в този живот.

Отлитат думи, менят се мечти.

Прежното, скрито в заветен кивот,

чезне след нас към далечни звезди.

 

Всичко е преходно в този живот,

веднъж успехи, друг път падения.

Бродим изгубени, намираме брод -

на кръстопът между две измерения.

 

Всичко е преходно в този живот -

старостта следва буйната младост.

Губим опора и губим имот,

сетне горчилка наместо сладост.

 

Всичко е преходно в този живот,

една-едничка душата е вечна -

в млади филизи помни кръвта,

душата човешка в ехо отеква.

 

Ехото носи отминал живот,

ражда се нов, кодиран да помни.

Расне потомъкът наш с благослов,

стиснал в шепа делата ни скромни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкош, Злати!
  • Благодаря, за подкрепата, Скити! Радвам се, че се отбиваш при мен!
    Сенилга, благодарности за отделеното време и за превода! Чудесен е!
    Пепи, благодаря! Наистина е щафета! Вярвам, че част от човека остава в наследство у родените и преродените след него.
    Благодарско, Стойчо! С времето осъзнаваме и преосмисляме битието.
    Младене, благодаря! Ценя мнението ти!
  • Поздрав, Злати, за философският и осъзнат поглед над живота!
    Чудесен стих!
  • Чудесен! Преведох този фрагмент от твой стих


    Все в этой жизни преходяще
    успехи и неудач потери
    Блуждаем в поисках брода к счастью
    на перепутье двух измерений.

    Всичко е преходно в този живот,
    веднъж успехи, друг път падения.
    Бродим изгубени, намираме брод -
    на кръстопът между две измерения.
  • Но пък на всеки му се иска да проживее прехода по най-добрия начин за себе си, защото - казано е в последния стих - животът е щафета

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....