13.12.2024 г., 14:10

Вечност

348 4 3

Заслушан в шума на прибоя,

загледан в гаснещия пожар

на запад,

си мисля , колко древен 

е този двубой

между градежа и разпада.

И друго се чудя ! Колко

ли още души ,

са съзерцавали тази битка .

Как водата бавно брега руши.

А до него тя е най-плитка !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Философският поглед на твореца в двупосочен аспект:минало и бъдеще през настоящата идея.
  • Много хубав фрагмент, Живко.
    Поздравление и от мен!
  • Да, всеки залез предвещава изгреви.
    Всичко на този свят може да руши, но има силата и да създава!
    Импонира ми философското ти отношение към едни на пръв поглед банални неща, това, че не се поддаваш на инерцията. Че има динамика в погледа ти към идващото.
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...