4.02.2019 г., 21:43  

Весело стихотворение за Весела

1.9K 2 10

От вечерната програма

Весела дочу реклама:

«Плетенето цяр за всички -

здрави, болни, невротички...

Психотравмите лекува!

Плетенето днес си струва!»

Тя подскочи от дивана

и веднага се захвана

да лекува нервна драма.

«Чудото е в чудна плетка

изплетете си жилетка

и тревоги забравете

нервите си оправете»,

телевизорът нарежда.

Само две кълбета прежда

Весела намери в скрина.

Бяло - отпреди година

от разпАряни чорапи.

А червено - от градина

да навръзва по домати.

ВАди Весела с надежда

кука, шишове, журнали

и изнервена преглежда

страници по диагонали.

Две наОпаки, налИце,

почва плетка на жилетка.

ПлетЕ Весела пресуква,

а влакното се усуква...

Не спорИ й плетеница,

час плете и пак разплита.

Нервите си донаплита

и търпението отлита.

От кълбета две големи

стават купчини дозЕми...

Антистресовата плетка

й донася стрес в жилетка.

Тя изпусна сериала

и отново след финала

плазмата изви в ефир:

«В жълт джакАр, кашмир

зелен - хита на сезона!

Вижте модната икона...»

Весела се ококори...

и какво сега да стори.

А рекламата говори:

«За качулка синьо бистро

от зеленото тревисто..»

«Боже!» - мисли си горката,

-« тия мойте двата цвята-

за чорап!, а не жилетка...»

и разплете свойта плетка.

Пак започна отначало,

пък в очите причерняло,

а отвътре - прималяло...

«Боже, почнах я жилетка,

вече мразя тази плетка!

Я да глътна две таблетки,

таз терапия плетачна

ми побърка всички клетки

май за мен не е удачна...»

Тя забърза и припряна

счупи шиша и остана

само с кука на дивана.

И в един и половина...

в миг, душата й се срина.

А Луната я погледна,

на прозореца приседна.

И звездичка й изпрати

не съвсем обикновена.

Весела ръце повдигна,

а Луната й намигна

и раздвижи вдъхновени

пръстите й уморени.

С куката си тя изплете

в алено и бяло цвете.

И огромен мир настана

във душата й засмяна.

Нервите й се стопиха

и усмивката стоплиха.

«Е, рекламата си струва,

даже и да не лекува...

... а спокойствие създава

всяко творческо изделие,

щом сърцето се раздава

цъфнало във ръкоделие.»

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Мария И ти ме усмихна! Животът често поднася заблуждения, а пък ние - нека отворим сърцата за красивото в нас.Благодаря ти отново!
  • Ей, че ме рзвесели!
  • Плетка със съседка доста променя сюжета, но ..човек се учи докато е жив! Благодаря ти Гавраил!
    Благодаря Вили, усмихнат и хубав ден и на теб!
  • И спокойствие настана във душата ми засмяна!. Закачливо! Много ми хареса!☺
  • Заради плетката
    все питам съседката
    плета и разплитам
    все нея заничам.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...