Feb 4, 2019, 9:43 PM  

Весело стихотворение за Весела

1.9K 2 10

От вечерната програма

Весела дочу реклама:

«Плетенето цяр за всички -

здрави, болни, невротички...

Психотравмите лекува!

Плетенето днес си струва!»

Тя подскочи от дивана

и веднага се захвана

да лекува нервна драма.

«Чудото е в чудна плетка

изплетете си жилетка

и тревоги забравете

нервите си оправете»,

телевизорът нарежда.

Само две кълбета прежда

Весела намери в скрина.

Бяло - отпреди година

от разпАряни чорапи.

А червено - от градина

да навръзва по домати.

ВАди Весела с надежда

кука, шишове, журнали

и изнервена преглежда

страници по диагонали.

Две наОпаки, налИце,

почва плетка на жилетка.

ПлетЕ Весела пресуква,

а влакното се усуква...

Не спорИ й плетеница,

час плете и пак разплита.

Нервите си донаплита

и търпението отлита.

От кълбета две големи

стават купчини дозЕми...

Антистресовата плетка

й донася стрес в жилетка.

Тя изпусна сериала

и отново след финала

плазмата изви в ефир:

«В жълт джакАр, кашмир

зелен - хита на сезона!

Вижте модната икона...»

Весела се ококори...

и какво сега да стори.

А рекламата говори:

«За качулка синьо бистро

от зеленото тревисто..»

«Боже!» - мисли си горката,

-« тия мойте двата цвята-

за чорап!, а не жилетка...»

и разплете свойта плетка.

Пак започна отначало,

пък в очите причерняло,

а отвътре - прималяло...

«Боже, почнах я жилетка,

вече мразя тази плетка!

Я да глътна две таблетки,

таз терапия плетачна

ми побърка всички клетки

май за мен не е удачна...»

Тя забърза и припряна

счупи шиша и остана

само с кука на дивана.

И в един и половина...

в миг, душата й се срина.

А Луната я погледна,

на прозореца приседна.

И звездичка й изпрати

не съвсем обикновена.

Весела ръце повдигна,

а Луната й намигна

и раздвижи вдъхновени

пръстите й уморени.

С куката си тя изплете

в алено и бяло цвете.

И огромен мир настана

във душата й засмяна.

Нервите й се стопиха

и усмивката стоплиха.

«Е, рекламата си струва,

даже и да не лекува...

... а спокойствие създава

всяко творческо изделие,

щом сърцето се раздава

цъфнало във ръкоделие.»

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Мария И ти ме усмихна! Животът често поднася заблуждения, а пък ние - нека отворим сърцата за красивото в нас.Благодаря ти отново!
  • Ей, че ме рзвесели!
  • Плетка със съседка доста променя сюжета, но ..човек се учи докато е жив! Благодаря ти Гавраил!
    Благодаря Вили, усмихнат и хубав ден и на теб!
  • И спокойствие настана във душата ми засмяна!. Закачливо! Много ми хареса!☺
  • Заради плетката
    все питам съседката
    плета и разплитам
    все нея заничам.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...