Feb 4, 2019, 9:43 PM  

Весело стихотворение за Весела

1.9K 2 10

От вечерната програма

Весела дочу реклама:

«Плетенето цяр за всички -

здрави, болни, невротички...

Психотравмите лекува!

Плетенето днес си струва!»

Тя подскочи от дивана

и веднага се захвана

да лекува нервна драма.

«Чудото е в чудна плетка

изплетете си жилетка

и тревоги забравете

нервите си оправете»,

телевизорът нарежда.

Само две кълбета прежда

Весела намери в скрина.

Бяло - отпреди година

от разпАряни чорапи.

А червено - от градина

да навръзва по домати.

ВАди Весела с надежда

кука, шишове, журнали

и изнервена преглежда

страници по диагонали.

Две наОпаки, налИце,

почва плетка на жилетка.

ПлетЕ Весела пресуква,

а влакното се усуква...

Не спорИ й плетеница,

час плете и пак разплита.

Нервите си донаплита

и търпението отлита.

От кълбета две големи

стават купчини дозЕми...

Антистресовата плетка

й донася стрес в жилетка.

Тя изпусна сериала

и отново след финала

плазмата изви в ефир:

«В жълт джакАр, кашмир

зелен - хита на сезона!

Вижте модната икона...»

Весела се ококори...

и какво сега да стори.

А рекламата говори:

«За качулка синьо бистро

от зеленото тревисто..»

«Боже!» - мисли си горката,

-« тия мойте двата цвята-

за чорап!, а не жилетка...»

и разплете свойта плетка.

Пак започна отначало,

пък в очите причерняло,

а отвътре - прималяло...

«Боже, почнах я жилетка,

вече мразя тази плетка!

Я да глътна две таблетки,

таз терапия плетачна

ми побърка всички клетки

май за мен не е удачна...»

Тя забърза и припряна

счупи шиша и остана

само с кука на дивана.

И в един и половина...

в миг, душата й се срина.

А Луната я погледна,

на прозореца приседна.

И звездичка й изпрати

не съвсем обикновена.

Весела ръце повдигна,

а Луната й намигна

и раздвижи вдъхновени

пръстите й уморени.

С куката си тя изплете

в алено и бяло цвете.

И огромен мир настана

във душата й засмяна.

Нервите й се стопиха

и усмивката стоплиха.

«Е, рекламата си струва,

даже и да не лекува...

... а спокойствие създава

всяко творческо изделие,

щом сърцето се раздава

цъфнало във ръкоделие.»

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Мария И ти ме усмихна! Животът често поднася заблуждения, а пък ние - нека отворим сърцата за красивото в нас.Благодаря ти отново!
  • Ей, че ме рзвесели!
  • Плетка със съседка доста променя сюжета, но ..човек се учи докато е жив! Благодаря ти Гавраил!
    Благодаря Вили, усмихнат и хубав ден и на теб!
  • И спокойствие настана във душата ми засмяна!. Закачливо! Много ми хареса!☺
  • Заради плетката
    все питам съседката
    плета и разплитам
    все нея заничам.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...