Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
15.08.2019 г., 9:20 ч.  

Заричане 

  Поезия » Друга
443 9 14

Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.

 

На снимките лицето ми е прашно,
усмивката, изкуствена, комай.
По-страшно ми е, от самото страшно,
обречено предчувствие за край.

 

В съня си, поокъсан ти се вричам.
На просяк миналото ще даря.
Сега и тук съм. Помня и обичам.
Дори за болката, благодаря!

 

От утре с теб започваме начисто,
сами. И пеленаче е света.
Луната млада, слънцето лъчисто...
Зарекохме те...Аз и любовта!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веси!
  • Прекрасен стих! Аплодисменти!
  • Хубаво е, Наде!
  • Ти и твоето прекрасно писане... любима
  • Зарекла се е в тебе Любовта. Така да бъде, Наде. Поздравления за този нащърбен бисер!
  • Благодаря, Ева! Светулчице, прегръщам те! Сенсей, когато бях малка, вечно блуждаех, в света на поредната книга. След n-тото: Какво?-отправено, към говорещата ми нещо майка, следваше нейното ядосано: "Шарено, на търкало"! С ударение на "о". Ето ти рима, за вино. Честит празник, приятели!
  • Хубаво...
    Щеше да е мъжко, ако тапицерията не беше вини, а вино... И за рима - стенО...
  • Светъл празник и на теб! Неповторима си!
  • Много красиво пишеш, много. Талант!
  • Вале, Ники, Наде, Рени, Роби, благодаря ви! Светъл празник, приятели!
  • "По-страшно ми е, от самото страшно,
    обречено предчувствие за край."
    Наденце, шапка ти свалям! Целият стих е уникален и всъщност всичките ти!
  • "В съня си, поокъсан ти се вричам.
    На просяк миналото ще даря.
    Сега и тук съм. Помня и обичам.
    Дори за болката, благодаря!"...
    Хубаво, Наде!...Браво!...
  • много е хубаво
  • Наде!!!
Предложения
: ??:??