Ветре
Немирен си – свадлив инат.
И с нрав бунтарски, неподправен.
Разбъркваш мислите ми, знай,
с милувките си своенравни.
Е, ветре, ти какво откри?
(Главата ми съвсем прерови...)
Момичешки прически? Грим?
И тук-там няколко любови.
От вчера недописан стих
върху бележката за тока...
И тласъка, от който бих
сменила своята посока.
Кажи, каква ли тайна днес
разбули в гъстата ми грива?
Среднощни сънища? Адрес?
Немалко мигове горчиви?
Отдръпваш се? Изгуби мощ.
Над мен навярно си безвластен.
По цялата наземна площ,
е, ветре, днес откри сестра си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
