Ветре
Немирен си – свадлив инат.
И с нрав бунтарски, неподправен.
Разбъркваш мислите ми, знай,
с милувките си своенравни.
Е, ветре, ти какво откри?
(Главата ми съвсем прерови...)
Момичешки прически? Грим?
И тук-там няколко любови.
От вчера недописан стих
върху бележката за тока...
И тласъка, от който бих
сменила своята посока.
Кажи, каква ли тайна днес
разбули в гъстата ми грива?
Среднощни сънища? Адрес?
Немалко мигове горчиви?
Отдръпваш се? Изгуби мощ.
Над мен навярно си безвластен.
По цялата наземна площ,
е, ветре, днес откри сестра си.
© Миглена Миткова All rights reserved.
