18.08.2012 г., 9:40 ч.

Виолетова нежност 

  Поезия » Друга
471 0 9

Една звездичка се повдигна на пръсти,

изгаси уморения лунен фенер.

Вятърът тихо крилете си скръсти

и се шмугна под клонче имел.

 

Тъмнината дъхти на сено окосено

и на топла, като пита земя,

две щурчета подреждат акорди

в прежаднялата моя душа.

 

Пия талази виолетова нежност

от  бездънната чаша на небесния свод.

От очите ми тръгва копнежност -

до теб, през тъмата проправя ми брод.

 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??