Една звездичка се повдигна на пръсти,
изгаси уморения лунен фенер.
Вятърът тихо крилете си скръсти
и се шмугна под клонче имел.
Тъмнината дъхти на сено окосено
и на топла, като пита земя,
две щурчета подреждат акорди
в прежаднялата моя душа.
Пия талази виолетова нежност
от бездънната чаша на небесния свод.
От очите ми тръгва копнежност -
до теб, през тъмата проправя ми брод.
© Лъки All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
