Внимавай с тази брадва Юджин (част едно)
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи.
Сред земя концентратна - затвор за души
и небесни тела в непознатия сърп.
Отразен по вода от безбройни сълзи
на лица без очи, преоблечени в стръв
за страха от смъртта с душещ дъх.
Замечтан за мечти има някой,
под плитката спирка последна.
Зад пръста отрязан, сочещ обратно
слепите погледи виждат как гледа
неугледен вид, който стене.
В странна сънливост, безсънно сънуващ,
пясъчен ужас, прежурящ гърдите,
някак полита през връх пропътуван,
в сенки на дните, които отмиха
своята сянка с всеобща търпимост.
Нещо пулсира, силно, тъй дива
пустиня от болка, отровна в главата.
Забавен, неспиращ пулс от немилост,
с писък на ехо, отеква вой кратък
в нейния шепот нашепващ им "Скачай".
Рой капки безброй чайки в кърваво ято,
всъщност те плач са - милионите гинат.
Тук всички са тухли, стената е здрачът
и сами в лудостта си с луни го убиват,
силуетът им... тих лунатик на бесило.
По пясък със смърт заразен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
. Хареса ми.
