Внимавай с тази брадва Юджин (част едно)
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи.
Сред земя концентратна - затвор за души
и небесни тела в непознатия сърп.
Отразен по вода от безбройни сълзи
на лица без очи, преоблечени в стръв
за страха от смъртта с душещ дъх.
Замечтан за мечти има някой,
под плитката спирка последна.
Зад пръста отрязан, сочещ обратно
слепите погледи виждат как гледа
неугледен вид, който стене.
В странна сънливост, безсънно сънуващ,
пясъчен ужас, прежурящ гърдите,
някак полита през връх пропътуван,
в сенки на дните, които отмиха
своята сянка с всеобща търпимост.
Нещо пулсира, силно, тъй дива
пустиня от болка, отровна в главата.
Забавен, неспиращ пулс от немилост,
с писък на ехо, отеква вой кратък
в нейния шепот нашепващ им "Скачай".
Рой капки безброй чайки в кърваво ято,
всъщност те плач са - милионите гинат.
Тук всички са тухли, стената е здрачът
и сами в лудостта си с луни го убиват,
силуетът им... тих лунатик на бесило.
По пясък със смърт заразен...
© Николай All rights reserved.
. Хареса ми.
