Все по и по
Все по и по
/пиша ти писмо/
Обичам те! Все по и по…,
но трябва да ме пуснеш веч -
доби ме в най-гроздовата сеч
(след толкоз мръзнали години)
но Бог ти даде Вино -
Кехлибар му дъхна – не танин.
Любовта ни помня в цвят кармин.
Копнея, все по и по…
Вратата да пресегне се за мен
и да ме заключи в педя само
(колкото сълза да близне рамо)
Страхувам се, все по и по…,
че няма да изпитам страх, когато
Гроздето ще натежи до грях,
а няма, няма да е Лято
и Слънцето ще ходи сляпо
Обичам те! Все по и по…,
но трябва, да се скъсам вече -
Карминът не е вино…..беше!
Все по и по, те издъхвам
и Вино "на прах" в Лета разпръсквам….
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
