Всеки ден

25.03.2018 г., 16:49 ч.

Поезия » Друга

266 1 1

Къде се криеше до днеска,

Надеждо моя – не разбрах?

И мъката си аз – човешка,

в една торбичка си събрах.

Сега, когато те намерих,

аз тръгвам смело пак напред.

И ще забравя как треперех

във дните седмични поред.

И пак за мене ще се съмне,

и хаосът ми – подреден.

И ако щастие ме гръмне –

така да бъде всеки ден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-03-26T01:05:36+03:00

Много хубаво и позитивно, Никола!