Mar 25, 2018, 4:49 PM

Всеки ден 

  Poetry » Other
270 1 1

Къде се криеше до днеска,

Надеждо моя – не разбрах?

И мъката си аз – човешка,

в една торбичка си събрах.

 

Сега, когато те намерих,

аз тръгвам смело пак напред.

И ще забравя как треперех

във дните седмични поред.

 

И пак за мене ще се съмне,

и хаосът ми – подреден.

И ако щастие ме гръмне –

така да бъде всеки ден.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??