Отива ми на всяка възраст да приличам,
замъци от мокър морски пясък да строя.
Пляскайки с ръце, като дете да тичам,
на вълните разрушителни да устоя.
Да бъда двадесет годишна ми отива,
да преоткривам всеки ден света.
Да бъда дръзка, непокорна, дива,
да спирам на момчетата дъха.
Отива ми на тридесет да бъда,
осъзнати чувства в мене да царуват...
на любяща майка, дъщеря, съпруга...
сетивата ми от радост да танцуват.
Но всъщност днес почти на петдесет съм.
И пак съм дръзка, непокорна, дива.
Солена и уханна като морски бриз съм.
Море съм, а не река, в морето да се влива.
Отива ми на всяка възраст да приличам.
От всяка възраст да греба със шепи.
От всяка възраст мъдрост да извличам.
Всяка възраст да ме поздравава с "Гепи!".
20.09.2020г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени