25.10.2020 г., 8:37

Всяка възраст ми прилича

796 3 19

Отива ми на всяка възраст да приличам,
замъци от мокър морски пясък да строя.
Пляскайки с ръце, като дете да тичам,
на вълните разрушителни да устоя.

Да бъда двадесет годишна ми отива,
да преоткривам всеки ден света.
Да бъда дръзка, непокорна, дива,
да спирам на момчетата дъха.

Отива ми на тридесет да бъда,
осъзнати чувства в мене да царуват...
на любяща майка, дъщеря, съпруга...
сетивата ми от радост да танцуват.

Но всъщност днес почти на петдесет съм.
И пак съм дръзка, непокорна, дива.
Солена и уханна като морски бриз съм.
Море съм, а не река, в морето да се влива.

Отива ми на всяка възраст да приличам.
От всяка възраст да греба със шепи.
От всяка възраст мъдрост да извличам.
Всяка възраст да ме поздравава с "Гепи!".

20.09.2020г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дении, супер❤, просто ме е страх накъде ще духне вятърът...⛵⚓
  • Юри, с най-голямо удоволствие!🙂
  • Юри, Теди, и аз ще се закача тези дни за вас.. Преди седмица захванах едно и като ми дойде музата ще ви се включа с моите тридесет години стаж. Ако разрешите 😁😁😁
  • Хареса ми, Теодора! Ще ми позволиш ли да кача тази нощ нещо свързано при теб? 😀
  • "Гепи", Дис, благодаря!🎈

Защо отказах джина

Наскоро... ще навърша шеесе!
Отдавна на живота гледам строго.
Кога успях - от палаво момче
да стана на години - толкоз много!
Ще седна да празнувам до другар - ...
871 4 26

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...