7.11.2008 г., 22:25

Вяра

806 1 0
Нямам сила да живея!
Нямам сили и да съм...
Не намирам смисъл да обичам
и да вярвам в някакви лъжи.

Исках някога да бъда!
Да почувствам че съм жив,
значим във нечий очи,
че мога да съградя живот.

Мечтах някой да обичам
и мене някой да обикне,
но обичал съм единствено на сън,
а дори и там останах необичан.

Нямам сили да се боря
със своята и чуждата печал.
Няма смисъл да се боря -
гневът е единствената ми любов.

Имах сили някога да търся
рамо, на което да склопя глава
и без свян сълзите си да роня -
някой на когото да се доверя!

Имах сили да се моля -
да се опитвам да запълвам
празнотата с крадената нежност -
да вярвам в красивите мечти.

Нямам вече вяра да се моля!
Уморих се да живея като спомен,
да идвам неискан и неканен,
да си отивам предварително забравен.

Нямам сила да вярвам във мечти!
Уморих се да живея като сянка,
да плача пред студените стени,
мъката си да споделям с чаши.

Не усещам аз живота!
Как тогава да умра?
Усещам единствено смъртта!
Как тогава съм живял?

Не вярвам във живота!
Едничката утеха ми остана
Вечната разбойница да дойде
и в тъмнината да ме поведе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...