13.03.2008 г., 16:13

Вярваш ли

1.7K 1 6
 

Вярваш ли?

 

 

Вярваш ли, че има още

нежен допир и целувка от любов,

издайнически погледи, люлякови нощи,

трепети младежки в този свят суров?

Вярваш ли, че още има

Страх от самотата на деня,

от воя на люта и жестока зима,

от силата на неизбежните неща?

Вярваш ли, че може някой

до тебе кротко да приседне

и без излишни думи всякакви

на рамото да ти даде да се облегнеш?

Знаеш ли, аз още вярвам

в силата на човешкото ни „аз",

в страха от нищото, в чувствено „оставам",

в нежни думи във ужасен час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам дали все още вярвам, но истински се надявам!.. Поздрави и прегръдки!
  • Красив стих!
  • ...и аз вярвам...има още нежен допир
    и целувки...и люлякови нощи...има...!
    с обич, Златка. Красив, вълнуващ стих!
  • Съществуване без вяра и надежда би било равнозначно на смърт!Хубав стих!
  • Вярвам безрезервно, дори наивистично.Великолепен стил и стих, в които личи човешкото ти "АЗ"!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....