Вятър
449
0
0
Я виж как изчистих от себе си
толкова много лица!
Не е трябвало време.
Само сърце.
Подухва навън някакъв спомен.
Води след себе си образи.
Красиви са. Не и за мене.
Отивай си, ветре, Махни се сега.
Ти довя тази потребност -
на новото време духа.
Смачкани хора,
лишени от съвест,
да правят това -
Да унижават, лишават, отнемат,
да награждават с чуждия труд...
Отивай си, ветре, вече е време
на съвестта да почукам.
Дано ме приеме.
Ти отивай при друг.
Ти не си спомен.
Ти не си вятър.
Ти си юмрук.
Отивай си.
Аз още съм себе си. Няма остатък.
При мен е спокойно. Напук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
