27.11.2016 г., 11:22

Вятър

449 0 0

Я виж как изчистих от себе си

толкова много лица!

Не е трябвало време.

Само сърце.

Подухва навън някакъв спомен.

Води след себе си образи.

Красиви са. Не и за мене.

Отивай си, ветре, Махни се сега.

Ти довя тази потребност -

на новото време духа.

Смачкани хора,

лишени от съвест,

да правят това - 

Да унижават, лишават, отнемат,

да награждават с чуждия труд...

Отивай си, ветре, вече е време

на съвестта да почукам.

Дано ме приеме.

Ти отивай при друг.

Ти не си спомен.

Ти не си вятър.

Ти си юмрук.

Отивай си.

Аз още съм себе си. Няма остатък.

При мен е спокойно. Напук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...