15.07.2024 г., 7:18

Въжето на нашето приятелство

705 0 0

Прибирах се привечер от обичайната разходка с кучето ми

и минах покрай нашето място,

 

нашето

 

тайно 

 

място.

 

Нямаше как да не си припомня неволно всичките летни дни, 

които прекарвахме там, 

за да се скрием под дърветата и храстите от жаркото слънце.

Не можех и да не си спомня как излизахме рано сутрин,

обед се криехме там, 

а вечер скитахме някъде из малкото ни градче докато слънцето залезеше 

и родителите ни вече се притесняваха за нас.

Нямаше как да не се сетя и за тайния вход,

и за въжето, което ни водеше до същината на нашето тайно място и

до същината на нашата лятна прохлада;

въжето, 

което ни водеше и до изхода.

Същото въже,

вдясно от което се намираше кварталният магазин, от където си купувахме ледени сокчета в горещите часове на деня.

А сега...

Сега само аз от нас двамата минавам покрай нашето място.

И при това тайното ни място е станало толкова тайно,

че е скрито от нас самите дори -

храстите са пораснали,

също като нас.

И започвам да се чудя 

дали въжето се е разпаднало с годините,

 

точно

 

като

 

нашето

 

приятелство.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...